В еврейско-хазарската кореспонденция от Х в. на хазарския цар Йосиф до андалузкият евреин Хасдай ибн Шапрут, също е споменат престолонаследник на народа, който хазарите превземат. Той избягал на р. Руна (Дунав), според Йосиф от Х в.
Във волжко-българският компилативен летопис „Барадж тарих” (ХІІІ в.) се повествовува само за двама сина на Кубрат: Бат-Боян и Аспарух.
.jpg)
Нека оставим засега настрана сведението на Теофан от ІХ в. за петте сина на Кубрат, то всъщност не съобщава други имена на синове на Кубрат, освен Боян и Аспарух. Името Котраг, което съвпада с племенното название на котрагите, ни дава основание да предположим, че в разказа за „петте сина на Кубрат” е интерполиран изобщо обобщен и нехронологичен разказ за териториалната история на българите: българи и котраги са едноплеменни (Прокопий, Менандър, Теофилакт, Теофан, Никифор). Имало е българи при аварите, имало е българи и в Италия по времето на лангобардския крал Гримоалд (662-671)…
Във волжко-българският компилативен труд „Барадж тарих” се съобщава и за Хумик, внук на Орган, откъдето става ясно, че Орган е нямал синове, а само дъщеря. Така се уяснява истинската причина Орган да въздигне на трона през 629 г. своя племенник Кубрат, той просто е нямал наследник. Освен това става ясно защо Орган след двегодишно свое управление (вж. „Именника на българските канове”, т.е. 627 – 629 г.) решава да отстъпи своя трон на Кубрат. Орган, според „Барадж тарих”, е искал да играе ролята на „духовно лице” и по образец на Византия собственоръчно възкачва и „миропомазва” племенника си в Башту (Боспор).
Сведенията, които се дават в „Барадж тарих” за Аспарух са изключително важни, ето защо си заслужава те да бъдат критично интерпретирани.
Кубрат (600 - 660), заедно с чичо си Орган възстановяват в 629 г. държавата, останала във византийските хроники с името „древна Велика България”.
През 660 г. Кубрат умира и на трона стъпва Бат-Боян.
Бат-Боян управлявал „спокойно три години” и тогава срещу политиката му се изправил Аспарух, според летописа „Барадж тарих”.
Коя е причината за тази братска вражда?
.jpg)
Аспарух застанал на страната на чичо си Шамбат.
От летописа „Барадж тарих” става ясно, че при появата на хазарите първият, който воюва с тях, е Аспарух (с. 25).
Защо престолонаследника Бат-Боян е в изчаквателна позиция?
Всъщност, съгласно българското династично право, Бат-Боян не е бил престолонаследник, а е узурпирал трона, който по право се е падал на чичо му Шамбат. Сведение за династичното онаследяване при българите, е съхранено от Йоан Екзарх през Х в.
„И при българите отначало князете били по наследство – синът на мястото на бащата, и братът на мястото на брата” (Йоан Екзарх, български писател от Х в.; В книгата му „Шестоднев”, изд. С., 2000., с.159).
Тоест, първородният син не е онаследявал по право баща си на трона, а се е възкачвал чак след чичо си. Бат-Боян, по незнайни причини, нарушава тази традиция и това води до краха на Велика България и превземането й от хазарите. Аспарух, като честен и доблестен българин, се противопоставя на брат си и застава на страната на чичо си. В името на династичното право. Крамолите в Българската империя довеждат до ослабването на отбранителната й мощ и тя е превзета от хазарите, като Бат Боян приема да е васал на хазарския каган. Аспарух отказва и се установява на ония български територии, които са на запад от Днепър. Всеизвестно е, че Хазария стига до около Днепър и не се разширява на запад…
.jpg)
.jpg)
Волжките българи се възприемат в летописа „Барадж тарих” като наследници на Бат Боян, ето защо в легендите им може да срещнем едно отрицателно отношение към Аспарух, дори и името му не е предадено правилно, а е отъждествено с топонима Атилкезе (упоменат през Х в. и от Багрянородни) между Днепър, Днестър и Дунав, където е пребивавал Аспарух, преди да нападне на юг от Дунав през 680 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар