Кирил Милчев
ХУНДУРИ – хуритския Олимп.
Боговете от
различните древни религии имат своите обиталища на планини.
Всички знаем, че
за древногръцките богове това е Олимп.
Но и другите имат
своя „Олимп”.
За хуритските
богове това е планината Хундури. За индийските – Меру или Кайлас, за западните
семити – планината Цапану, именувана също Хази и Касий. За скандинавските
богове-аси, това е Асгард.
Голяма част от
хуритския пантеон е стигнал до нас, посредством хетските взаимствания и преводи.
Най-древният
хуритски бог е Алала.
За хуритския
пантеон е характерна смяната на поколенията. Бог Ану първоначално прислугва на
Алала, а след това влиза в битка с него и го онаследява.
Когато Ану става
върховен бог, на него му прислугва Кумарби, чието име Дяконов превежда „този,
който [е бог ] на кумийците”. Именно „кумийците” са
„олимпийците” на хуритския пантеон.
Както Ану сразява
Алала, така и Кумарби смъква от божествения трон Ану. В битката между тях
Кумарби поглъща детеродните органи на Ану. Последният го проклина и му заявява,
че от погълнатото ще се пръкне богът-гръмовержец Тешуб, който след време ще
срази Кумарби.
Този мотив го
срещаме по-късно и в „Теогония” на Хезиод, където Кронос кастрира Уран. След
това той обаче поглъща собствените си деца, а не бременее с тях, както е при
Кумарби. Рея, сестрата-жена на Кронос, подменя Зевс с камък и Кронос поглъща
камък, вместо бъдещия гръмовержец Зевс. Младите богове също низвергват Кронос,
така както хуритския Тешуб трябва да срази Кумарби по личбата на Ану (Ану, Уран = Небе).
В хуритската
митология Кумарби, за да се отърве от Тешуб, решава да създаде Уликуми, чието
име в превод е „разрушителят на Куми”.
Както вече
посочихме, „кумийците”, т.е. хуритските „олимпийци”, живеят в града на
властващите богове Куми на планината Хундури, където е и гръмовержеца Тешуб.
С други думи,
Кумарби смята да разруши божествения свят и местопребивалището на боговете, и
за целта създава каменното същество Уликуми.
Как смята да стори
това?
Кумарби надява
своите „крилати ботуши” и напуска своя град Уркиш, който се намира в горната
долина на река Тигър. Влиза в едно езеро и се съвокуплява неколкократно със
скала. Това води до водно сътресение и Океан изпраща своя вестоносец Ипелури да
покани Кумарби на пир, за да бъде почетен и умилостивен. Сервират се храни и
питиета, а посреднощ богините на съдбата донасят новото дете на Кумарби и го
слагат на колената на баща му, за да му бъде дадено име. Кумарби го нарича
Уликуми. Отрочето е създадено с мисия: след като порасне, то трябва да превърне
в прах и сол Тешуб и да разруши (=улли) Куми (=хуритския Олимп). Кумарби
трябва да остане самодържец на Хундури.
Но, за да
стане това, първо Уликуми трябва да отрасне и да бъде скрит от погледа на
кумийците (хуритските
богове-олимпийци).
Кумарби
прибягва до помощта на демоните Иршира, които занасят Уликуми при Упелури (това е фигурата на Атланта по-късно в
древногръцката митология), който крепи
земята и го поставят тайно на рамото му, за да може оттам Уликуми да израсне
нагоре...Но преди това Иршира все пак показват отрочето на бог Ил и той
открива, че детето е от камък.
На рамото
на атланта Упелури отрочето Уликуми
започва бързо да расте и скоро се показва като огромна скала над водите. Той е
впечатляващ, устремен да скрие слънцето, което ужасено уведомява Тешуб. Кумийците на планината
Хиндури започват да оплакват бъдещата си съдба, а сестрата на Тешуб, хуритската
богиня Шавушка (Иштар) започва да пее и се опитва да
съблазни Уликуми. Но „Голямата вълна” й казва: „Пред кого пееш? Този човек е
глух и не чува, този човек е сляп и не вижда, и няма милост. Върви Иштар,
призови брат си, докато Камъка не се е оскалил и главата му не е укрепнала.”
Кумийците
позлатяват рогата на своите бикове и започва битка на стихиите с Камъка, но
безуспешна. Уликуми расте и големее...Хаос и ад. Неслучайно при Омир в „Одисея”
е съхранен откъс-алюзия за скриването на слънцето в страната на кимерийците,
която е при Аид:
„Слънцето
скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.
Корабът най-после стигна отвъд
океанското дъно.
Там кимерийски мъже населяват града и
земята.
Те са обвити от вечна тъма и мъгла.
Не излъчва никога блясък към тях със
лъчите си яркото слънце...”
Вселенският
шум от битката между кумийците и Уликуми, не дава възможност на съпругата на
Тешуб, чието име Хебат изследователите свързват с библейската Ева, да разбере
какво става. Тя получава послание от Тешуб да се скрие на специално място (райската градина ?), докато не дойде часа на победата.
Успоредно
с това, кумийците вече се чудят къде по-нагоре в планината Хундури да се
скрият, предвид на израстването на Уликуми, т.е. разрушителя на Куми.
По съвет
на Тасмис, приятел и брат на Тешуб (и той,
освен Тешуб, е плод от детеродните органи на Ану, погълнати от Кумарби, както и
реката Тигър), се
свързват със стария бог на първичните води Еа. Еа разбира проблема и се обръща
към атланта Упелури, за да го пита, не знае ли случайно какво става. Атланта
отговаря: „Когато върху мен построиха небе и земя, аз не усетих нищо. Когато
дойдоха и отрязаха земята от небето, пак не усетих нищо, но сега усещам:
дясното ми рамо ме боли, но кой е този бог, не знам.”
Чувайки
това, Еа се обръща към „старите богове” е ги моли за онзи крив меч (името му е „куруци”), с който някога небето е било
отрязано от земята. Еа иска да използа „куруци” срещу Уликуми и да го отреже...
Общо взето
това е съхранено. В крайна сметка, очевидно Тешуб възстановява „божествената
традиция” и въпреки Уликуми, сменя Кумарби на божествения трон...Името на Тешуб
се чества и при урартите, като Тешейба.
използвана литература
И.М.Дьяконов
Архаические мифы Востока и Запада. М., 1990
