Тюркският военачалник Истеми има титлата „ябгу“ (джабгу), което означава „заместник на кагана“. Неговият брат е каган и стои на Изток, а Истеми напада на Запад.
За първи път в историята каганатски тюрки стъпват на запад от Волга, в Приазовието и на Кавказ, в периода 562 – 565 г.г., когато покоряват там, според арабоезичният историк ат-Табари (Х в.), народите „бунджар, баланджер и абхаз ”.
За народът „бунджар” ат-Табари употребява и етнонима „бурджан”, с който повечето арабоезични историци от Х в. наричат българите. В съхранения в Константинопол (Истанбул) препис на Ат-Табари, правен Бел`ами, „бунджар” са изписани като „булджар”. Индоевропейското „г“ на арабски се предава с „дж“.
Истеми и неговите каганатски орди към 565 г. превземат Велика България, създадена през 465 г. от Ирник, третият син на Атила. През Дербент Истеми се опитва да атакува и Персия, но не успява да мине прохода. Ето защо решава да нападне ефталитите в Согд и оттам да атакува Персия от изток.
По времето, когато основната армия на Истеми воюва срещу ефталитите, 10 000 кутригури (бурджан) подлъгват 20 000 авари-тюрки от армията на Истеми, които са били в Приазовието, и ги отвеждат на запад, за да им покажат нови и непознати за тях земи.
Авари-тюрки и кутригури-българи нападат през 568 г. гепидите в Панония, които през 455 г. са убили първородния син на Атила.
Съюзници на „вархоните“ (вар, авари и хони, т.е. българи) са лангобардите. Като побеждават гепидите, българи и авари създават държава в Панония през 568 г., а лангобардите се заселват в северна Италия.
„Каган, хаган“ е тюркска титла, „ябгу“ т.е. зам. каган, също е тюрска титла. „Чоргу“ също, „боил“ не е тюркска. Тоест титлата „чоргубоил“ не е чисто тюркска.
„Кафхан“ е стара българска титла, която няма аналог в тюркските и означава заместник на кана. „Кан“ е българска титла, чийто произход е персийски „кан, канд“ е „изкоп“, „град“, т.е. значението на „кан“ е „предводител“. Валовете, т.е. изкопите, също се строят по нареждане на кана.
Когато българският предводител (кан) в Панония става заместник на аварския каган, той приема тюркската титла за „зам. каган“, т.е. „ ябгу“ и така се получава българската титла до християнизирането ни през ІХ в. „кан ябгу“ или гръцизираните й форми „канас ювиги“, канас убиги“.
И така, след 568 г. българите-кутригури завеждат 20 000 авари-тюрки от тюркската армия на Истеми, която е в Приазовието, на запад, в Панония и там създават обща държава...
Аварският вожд изменник, приема титлата "каган", а българския му заместник приема титлата "ябгу" (оттук ювиги, убиги).
Българският произход не е тюркски, а е от кимерийците. Още през VII в. пр.н.е. асирийски клинопис нарича кимерийския владетел "цар". Тюркските титли сред българската военна администрация навлизат след 568 г., когато българи-кутригури и авари-тюрки създават обща държава в Панония, която българският владетелски род напуска през 619 г. и Орган става съюзник на Византия и нейният император Ираклий.
ОтговорИзтриванеКаган не е тюрска,а сако-скитска,преминала в китайски (кит. ke-han „велик владетел“) и оттам вторично в тюрският език като хан(владетел).В Согдийското царстви владетеля е Ка'на,което си е вариант на Каган. Кавкан- е българският аналог на Каган. Боил(стар благодоник) си е чисто българска,както и Бояр(нов,по низш благородник). Български са Бат(голям,велик),Бан(Малък),Кнас,Канас,Кназ (владетел) и пр. Всички форми започващи с Ба-,Бо- произлизат от Баал,Балла-господар.БаИл(от бога господар), БойАр(голям човек- от ост. бой-размер,положение, и Ар-човек),Багатур,Багаин(богаташ) и пр.
ОтговорИзтриване