Как и кога се появиха тюркските титли сред българите?

        В началото на VІ в. източните тюркски племена са обединени в каганат, а техният вожд има титлата „каган“ („хаган“).

Тюркският военачалник Истеми има титлата „ябгу“ (джабгу), което означава „заместник на кагана“. Неговият брат е каган и стои на Изток, а Истеми напада на Запад.

За първи път в историята каганатски тюрки стъпват на запад от Волга, в Приазовието и на Кавказ, в периода  562 – 565 г.г., когато покоряват  там, според  арабоезичният историк ат-Табари (Х в.), народите „бунджар, баланджер и абхаз ”.

За народът „бунджар” ат-Табари употребява и етнонима „бурджан”, с който повечето арабоезични историци от Х в. наричат българите. В съхранения в Константинопол (Истанбул) препис на Ат-Табари, правен Бел`ами, „бунджар” са изписани  като „булджар”. Индоевропейското „г“ на арабски се предава с „дж“.

Истеми и неговите каганатски орди към 565 г. превземат Велика България, създадена през 465 г. от Ирник, третият син на Атила. През Дербент Истеми се опитва да атакува и Персия, но не успява да мине прохода. Ето защо решава да нападне ефталитите в Согд и оттам да атакува Персия от изток.

По времето, когато основната армия на Истеми воюва срещу ефталитите, 10 000 кутригури (бурджан) подлъгват 20 000 авари-тюрки от армията на Истеми, които са били в Приазовието, и ги отвеждат на запад, за да им покажат нови и непознати за тях земи.

Авари-тюрки и кутригури-българи нападат през 568 г. гепидите в Панония, които през 455 г. са убили първородния син на Атила.

Съюзници на „вархоните“ (вар, авари и хони, т.е. българи) са лангобардите. Като побеждават гепидите, българи и авари създават държава в Панония през 568 г., а лангобардите се заселват в северна Италия.

„Каган, хаган“ е тюркска титла, „ябгу“ т.е. зам. каган, също е тюрска титла. „Чоргу“ също, „боил“ не е тюркска. Тоест титлата „чоргубоил“ не е чисто тюркска.

 „Кафхан“ е стара българска титла, която няма аналог в тюркските и означава заместник на кана. „Кан“  е българска титла, чийто произход е персийски „кан, канд“ е „изкоп“, „град“, т.е. значението на „кан“ е „предводител“. Валовете, т.е. изкопите, също се строят по нареждане на кана.

Когато българският предводител (кан) в Панония става заместник на аварския каган, той приема тюркската титла за „зам. каган“, т.е. „ ябгу“ и така се получава българската титла до християнизирането ни през ІХ в. „кан ябгу“ или гръцизираните й форми „канас ювиги“, канас убиги“.

И така, след 568 г. българите-кутригури завеждат 20 000 авари-тюрки от тюркската армия на Истеми, която е в Приазовието, на запад, в Панония и там създават обща държава...

Аварският вожд изменник, приема титлата "каган", а българския му заместник приема титлата "ябгу" (оттук ювиги, убиги).

 Изобщо въпросът с тюркските титли при българите е прост, те се появяват за първи път след 568 г., когато тюрки-авари и българи-кутригури правят обща държава в Панония. Преди това хуно-българите нямат тюркски титли, никой не знае титла „каган“ за българина Атила, иначе щеше да се пише за нея...

 Надпис на канасубиги Омуртаг. Думата „канас(у)биги“ може да се разчете на първият ред.