Извършеният от автора анализ на етническите, политическите и 
религиозните възгледи на протобългарите след ІІ век от н.е., е сериозен и
 оргинален опит за една по-пълна и ясна картина на въпроса за 
историческите процеси по онова време.      
        
 Привлечени са огромен брой първоизточници, между които гръцки, 
латински, сирийски, арменски, грузински, хазарски, китайски, 
волжко-български и арабоезични. А така също хето-хуритски, асирийски, 
фригийски и урартуски. 
        
 С настоящата си книга автора ни връща към Паисий Хилендарски, който в 
своята забележителна „История славянобългарска” (1762 г.) съобщава, че 
през втората част на V век от н.е. е живял един „първи български цар”, 
който според Паисий, е превзел Персия.
         Кой е този владетел и защо не знаем нищо за него? Пропуснали ли сме нещо от миналото си? 
         Отговорите на автора несъмнено са полемични, но и са повод за сериозен исторически размисъл.
         Книгата разкрива една вълнуваща и непозната страница от ранната българска история.
        
 Предназначена е за ученици, студенти и преподаватели по история, както и
 за широк кръг читатели, които проявяват интерес към ранния период от 
реалната българска история.
        
 Приносен момент в монографията е фокусирането на вниманието към 
държавата след 465 година на пост-атиловите хуно-българи в Приазовието и
 Предкавказието, където владетел е Ирник от династичния род Дуло.      
        
 Внимателно е проследен кавказкият произход на „европейските хуни” и са 
посочени слабите места на остарялата - след монографията за хуните от 
1973 г. на американския професор Ото Менхен-Хелфън -  хипотеза, че 
тяхната прародина е Средна Азия.

http://history.rodenkrai.com/files/kiril_milchev_purviat_bulgarski_vladetel.pdf

http://history.rodenkrai.com/files/kiril_milchev_purviat_bulgarski_vladetel.pdf
Няма коментари:
Публикуване на коментар