"Първият български владетел" - резюме и линк на монографията

         „Първият български владетел” е книга посветена на недостатъчно проучения период от ранната българска история преди VІІ век от н.е.

         Извършеният от автора анализ на етническите, политическите и религиозните възгледи на протобългарите след ІІ век от н.е., е сериозен и оргинален опит за една по-пълна и ясна картина на въпроса за историческите процеси по онова време.     

         Привлечени са огромен брой първоизточници, между които гръцки, латински, сирийски, арменски, грузински, хазарски, китайски, волжко-български и арабоезични. А така също хето-хуритски, асирийски, фригийски и урартуски.

         С настоящата си книга автора ни връща към Паисий Хилендарски, който в своята забележителна „История славянобългарска” (1762 г.) съобщава, че през втората част на V век от н.е. е живял един „първи български цар”, който според Паисий, е превзел Персия.

         Кой е този владетел и защо не знаем нищо за него? Пропуснали ли сме нещо от миналото си?

         Отговорите на автора несъмнено са полемични, но и са повод за сериозен исторически размисъл.

         Книгата разкрива една вълнуваща и непозната страница от ранната българска история.

         Предназначена е за ученици, студенти и преподаватели по история, както и за широк кръг читатели, които проявяват интерес към ранния период от реалната българска история.

         Приносен момент в монографията е фокусирането на вниманието към държавата след 465 година на пост-атиловите хуно-българи в Приазовието и Предкавказието, където владетел е Ирник от династичния род Дуло.     

         Внимателно е проследен кавказкият произход на „европейските хуни” и са посочени слабите места на остарялата - след монографията за хуните от 1973 г. на американския професор Ото Менхен-Хелфън -  хипотеза, че тяхната прародина е Средна Азия.



http://history.rodenkrai.com/files/kiril_milchev_purviat_bulgarski_vladetel.pdf