СВЕДЕНИЯ ЗА ТРАКИ И КИМЕРИЙЦИ ПРЕДИ ТРОЯНСКАТА ВОЙНА.

На картата, която давам, се вижда южно-черноморският град Хераклея (Heraclea Pontica), който се намира във Витиния (Bithynium).

    В този град е съществувала стара местна историческа школа, следи от която са били съхранени в поемата „Аргонавтика” на  Аполоний Родоски (ІІІ в. пр.н.е.) и във съчинението от ІІ в. на Ариан „Витиниака”. Точно последният е дал сведението за нимфата Траке, която била „майка на Трер” (епонима на тракийският народ „трери”). Откъсът е съхранен при Стефан Византийски: „Трери, народ. От Триер, син на Омбриарей и Траке, както казва Ариан във „Витиниака” (Steph. Byz., FGrHist 156 F 27).

    Древната хераклейска историческа школа е проучена от Stanley Mayer Burstein (Outpost of Hellenism: the emergence of Heraclea on the Black Sea, University of California Pr., 1976, p.p. 1 -14), който обръща внимание (на с. 6-11), че там има данни за събития преди Троянската война, според които местен народ били кимерийците, които именно траките-трери изгонили от Витиния.

    Времето на това събитие е преди Троянската война.

    Древните хераклейски логографи са съхранили спомена, че Кимерий имал син Мариандин и той дал името си на мариандините. Царят на мариандините Приол бил син на Татий, внук на Мариандин и правнук на Кимерий.

    Ако вземем предвид, че според „Аргонавтика” на Аполоний Родоски, Приол е бил съвременник на аргонавтите, става ясно, че „преименуването” на древните кимерийци на мариандини, е станало поне две поколения преди похода на аргонавтите, в който участва и Орфей, т.е. преди Троянската война, тъй като този поход се датира преди тази война...

    Дали тази генеалогия на Кимерий е „книжна”?

    Ако вземем предвид, че кимерийското нахлуване в Сарди и убийството на лидийския цар Гиг, е добре датирано, на основата на асирийските клинописи, и е през 644 г., то очевидно и атаката на същите кимерийци над йонийските градове, е поне няколко десетки години по-късно. Тогава възниква въпросът откъде са сведенията на Омир в „Одисея” за кимерийците, които той обозначава като „народ”, след като произведението му е доста преди 644 г. пр.н.е.?

    В науката е възприето, че първата среща на гърци-йонийци с кимерийци, е именно след 644 г., но очевидно Омир има някакви, макар и смутни, сведения за тях, от по-рано.

     При Страбон пък от 1 в., има отъждествяване на траките-трери с кимерийците, но ако се проследят внимателно данните, съхранени от древната хераклейска историческа традиция, става ясно, че отъждествяването от Страбон на трерите с кимерийците, е изкуствено.

    При Евстатий е съхранен откъс от „Витиниака” на Ариан, а както казахме Ариан ползва данни от хераклейската стара традиция. В този откъс (Eustath. FGrHist 156 F 76) е казано, че кимерийците имали „обичай да ядат трева” и те загинали от някаква отровна трева „аконит”. Същевременно, именно на нимфата Траке, са приписвани чародейства. Ако употребата на трева, при кимерийците, се свърже с Омуртаговият договор за мир, става ясно, че ролята на тревата при сключване на мир, е отколешна и се среща още при нашите предци кимерийците.

    Образът на „тревата-отровителка”, при която били загинали кимерийците, според Ариан, е очевидно отзвук от нападението на траките над кимерийците и сключването на примирие. Кимерийците обаче не изчезнали, а те при Титий станали още „по-многобройни и придобили голямо благоденствие”. Това сведение е съхранено при хераклейския историк Домиций Калистрат (в схолите към Аполоний Родоски, FGrHist 430 F 1=433 F 2): „Местният герой Титий, за когото едни разказват, че е син на Зевс, а други – най-големият от децата на Мариандин, син на Кимерий, при когото народа стана по-многоброен и придоби голямо благоденствие.”

    Този патроним Кимерий, не може да бъде сбъркан с етнонимът „кимериец”, защото схолите към Аполоний Родоски са съхранили името му още два пъти: „а други казват, че мариандините носят името си от Мариандин, син на Кимерий” и още „Казват, че Мариандин е син на Финей, Фрикс или Кимерий”.

    Така става ясно, че народа мариандини е същият, известен по-късно като кимерийци.

    Групирането на сведенията дава следната картина: кимерийците са заселват в далечното минало преди Троянската война във Витиния, където тракийците, които идват по-късно, ги изселват. Така трерите, чиято майка Траке дава името на тракийците, се заселват точно на кимерийски и мариандински поселища, което е дало основание на Страбон да смята през 1 в., че трерите са кимерийци.

       Асколд Иванчик обръща внимание, че „разказът за борбата на тракийци с кимерийци за Витиния е възможно да бъде съпоставен с борбата на мизийци и мириандини, в която последните претърпели поражение, а техният цар Приол бил убит” (Apoll. Rhod. 2, 780).

    С други думи, проучването на миналото на нашите предци кимерийците показва , че те са народ не само по-древен от траките, но и известен с патронима си Кимерий още преди Троянската война. При това кимерийците не забравят древните си поселища и през 7 в. пр.н.е. се връщат във Витиния и превземат тези територии от лидийци и йонийци.

    Нашите учени все още оставят без внимание въпросът, че именно кимерийците са предци на хуните (Прокопий Кесарийски) Г.С.Раковски, на основата на летопис от Атон, твърди, че българите произхождат от „гимери и кимери”. Това е написано и в началото на Зографската българска история от ок. 1860 г.